Зимна приказка

Коледната зимна приказка на Ото Моравек. Със смях и забалвения може след като прочетете приказката да се опитате да нарисувате илюстрация или картинки на различни моменти, които са направили най-силно впечатление на детето. А също така може да нарисувате само героите и да се опитате да визуализирате техните емоции.

Побеляха планините.

Покривът със сняг покрит е.

Иде Коледа отново

с песни и дърво елхово,

под което са събрани

куп подаръци мечтани.

Но сега били в един

чуден детски магазин.

И с шейна, сред снежен прах,

две деца летят към тях.

С лай се мучи да ги спре

Бельо – малкото кутре.

Улицата с магазини

свети сред снежинки сини.

Спират Лазар и Калина

пред вълшебната витрина.

Там палячо с пъстри дрешки

прави непрестанно смешки.

Конче-люлка бодро кима –

тръгвам, нищо, че е зима!

Ех, какво ли би било,

вместо конче със седло

и смешник, превит от смях,

Мечо да се върне с тях?

Застудя и стана време

за вечеря. Как да вземе

Лазар новата играчка?

От играчка стана плачка.

Брънка в джоба и откри –

няма никакви пари.

Като го видя, горкото,

Мечо махна зад стъклото.

„Не плачи!” И нищо че

беше плюшено мече,

знаеше игри-закачки

за деца и за играчки.

Мина Сънчо. Нощ настана.

Лазар се зави с юргана.

И почака Мечо в мрака,

даже малко си поплака.

Зад прозореца обаче

някой чу, че Лазар плаче.

„Мечо! Махна ми отвън!

Вън ли е или е сън?”

Скочи. Бързо се облече.

И калина стана вече.

Ще играят до зори

най-вълшебните игри.

Вън ги чака изненада –

алена шейна. Насяда

бързо цялата дружина.

Мечо, Лазар и Калина.

Кукла с рокля на карета

люшка златните звънчета.

Закъснели, с всички сили,

тичат животинки мили.

А познавате ли този,

който впрегнат ще ги вози?

Всички ще се веселите,

щом палячо е с юздите.

Тръгват вече. Хайде хоп.

Литва кончето в галоп.

Път прокарва със копита

през гора, със сняг покрита.

Язовец, ленив се чуди:

„Тези сигурно са луди!”

А пък бързият елен

е почти зашеметен.

Вълчо даже не разбра

кой през снежната гора

като вихър смел премина,

без водач и без пъртина.

Стигнаха през сняг дълбок

до скован от лед поток.

Ей това се вика малка,

чиста, спретната пързалка.

Всички си обуват звънки

сребърни, красиви кънки.

Само зайците юнашки

се пързалят по опашки.

Бельо с мишката лудуват,

а момче с мече рисуват

върху лъскавия лед

пирует след пирует.

Слънцето весело изгря

над голямата гора.

Пак до дървената къща

пълната шейна се връща.

Там сбогуват се засмени

зайчета уморени.

Рунтавелка се прибра

в боровата си квартира.

А гризанка в миша дупка

тича орехи да хрупка.

И с нажалено сърце

махат две деца с ръце.

А на сутринта какво

чудно коледно дърво

горските животни мили

бяха с топки украсили.

Там в кутия до кутия,

опаковани в хартия,

куп подаръци блестят,

чакат да ги подарят.

Но децата виждат – ах!

Мечо е дошъл при тях

право от съня им ярък

като коледен подарък.

Ото Моравек

 

 



Ако имате въпроси или мнение относно статията, може да ги споделите тук!

Споделете Вашето мнение

*